Очакванията към пристигането на група Желатин в София бяха различни, но със сигурност въодушевени или най-малко напрегнати. Някои бяха виждали техни работи, други - попадали на техните пърформънси, а трети - чули или чели за тях. Дори ние, инициаторите, бяхме изправени пред стена от неизвестни.
Със сигурност Желатин не поддържат изрядна кореспонденция, отговарят на телефонни обаждания само в краен случай и не са от тези, които биха представили предварителен проект. Затова се шегувахме през зъби, че ще видим какво ще стане като разрушат галерията, която и без друго не е наша.Малко преди появяването си в София разбрахме, че са решили да пътуват от Виена до тук (1020 км.) с три моторетки Puch DS 50 и една Vespa. След като в нашия макар и не съвсем тийнейджърски колектив никой не си спомняше звездния миг на тези превозни средства, прибягнахме до услугите на Интернет. Видяното не ни вдъхна особена увереност. Напротив, засили опасенията ни ще пристигнат ли въобще Желатин в България, колко от тях ще успеят и в какъв вид. Добре че тогава не знаехме цялата истина.
Мария Василева, откъс от текста "за изкуството и отглеждането на бебе" от каталога
