Откъс от въвеждащия текст на Кирил Прашков:
Темата „Клишето като идентичност" бе предложена при третия етап на Програмата за стипендианти на Визуалния семинар. Както за изследователите, така и за художниците прочитането на клишето в градската среда се вижда като примамлива, изпълнена с острота задача. От своя страна, често зависимото от клишето възприятие на идентичността изглежда доказа в годините на прехода способността си да се клати в диапазон от „балканското" до „абсолютно европейското", надхвърлящ всякакви рамки. Съчетаването на двете отвори може би по-широко от очакваното полето за работа пред стипендиантите, карайки ги да превърнат проектите си в каталози от стремящи се към недостижима изчерпателност образи.
Като резултат третата книга от поредицата на стипендианската програма на Визуалния семинар се сглоби трудно. Трудността бе сякаш начертана още при гласуването на проектте на Геонги Господинов/Яна Генова „Инвентарна книга на социализма" и Борис Мисирков/Георги Богданов „По следите на светлото бъдеще" в Експертния съвет. При пълната убеденост на гласувалите в дълбочината и на двете предложения, в нагласата им да разнищят софийското клише в запомненото минало, видимото настояще и не толкова далечното бъдеще, градът в преход – основна тема на семинара, в крайна сметка се оказа сегмент от „говорливия", богат за сравнения набран материал. До „София" и на едната, и на другата група стипендианти се достига след изчисляване на „клишетата на младостта", формиращи пространството на градския жител.
