Яра Бубнова

Двойна връзка

Двойна връзка
заглавие: Двойна връзка
година: 2003
място: Виена/София
издател: Springerin/ИСИ-София
език: български
автор(и): Яра Бубнова
източник: Двойна връзка, 2003, Виена/София: Springerin/ИСИ-София
сътрудници: в сътрудничество с Дните на Виена в София, 2002

Проектът „Двойна връзка“ е среща на противоречиви съобщения, пътуващи между градове, художници, зрители. Той е като „жест на добра воля“, споделяне на опит, идващ от градовете на участващите художници – Виена и София – дотолкова подобни и различни, колкото всеки две европейски столици. Художниците си приличат за различните неща и различават за подобните. Изложбата се превръща в мозайка от фрагменти, подредила се според логиката на известния в психологията феномен на „двойната връзка“ – изпраща противоречиви послания, установявайки едновременно общ език, смекчаващ разликата в контекстите, от които авторите произлизат. Общи са привързаността към парадокса и парадоксалният поглед, при който гледането не отговаря на виждането и обратно.

В изложбата „двойната връзка“ е може би най-ясна в работата на Стефан Николаев. В нея се разказва за случайната среща на размишляващия в някакъв парк герой. Неканена гостенка се опитва да внесе в обсега му собствената си история. Разказът, макар и прост, е сякаш недостъпен за зрителя/читател. Работата въвлича няколко включени електронни циферблата, отброяващи последователно и създаващи рамка на историята във времето. Според мига, в който зрителят застава пред работата, тази рамка се измества от утро към вечер. рещата в парка би могла да се случи многократно, започвайки от всяка минута и във всеки ден. Часовниците обозначават отново и отново нейната реалност, накъсана и същевременно непрекъсната. Разказът и работата придобиват митологичността на история за циклите на времето – не е важно какво, къде и защо; ясно е, обаче, че го е имало, че текстът е написан от името на културата и живота, които са в състояние на „непостъпателно“ течение. Езикът е български, но азбуката е латинска, както се появява по e-mail и SMS. Те са в своя „двойна връзка“. нея е поканен и зрителят.

Според логиката на фрагментирането „Двойна връзка“ използваше три отделни пространства в офия. Галерия Ирида, АТА център за съвременно изкуство и галерия XXL обикновено представят различни аспекти и различни художници от съвременната сцена в България. Намират се и в различни части на града, всяка със собствена характеристика. "Тези три галерии бяха обединени за първи път в съвместен проект. Така, за да се разгледа изложбата, на зрителя се налагаше да върви през сменящи се парчета от града, да поема по отличаващи се, непредписани маршрути. радската среда стана естествена част от целия проект. Макар градът да не бе фокусната точка за всички участващи художници, обкръжението с многообразните си аспекти на двойно обвързани смут и очаквания се оказа една свързваща ос.

Инсталацията на Правдолюб Иванов „Объркване“ се опита да задейства двойната връзка в галерийното пространство.Покрай перфектното вграждане на парчета килим на места, където не им се полага да бъдат, не можем да сме съвсем сигурни дали галерийният бял куб е нарушил уюта на един дом или уютът се меси в белия куб. И двата са изкуствени, и двата симулират самите себе си. Единствено истински в инсталацията е ръчно изграденият процеп от 0.5 см между пода и стената – майсторски trompe l’œil, натоварен с асоциации за всички видове объркващи нефункционални рудименти, с които е пълно всяко реално пространство.

Видео лентата на Даниела Костова е посветена на екскурзоводските разходки из София, които редица туристически агенции уреждат за чуждестранните гости. Всъщност, градът във филма не може да се види заради широката черна лента, блокираща 95% от образа. Екскурзията става само за слушане и сглобяване на малки фрагменти. амата обиколката, подчинена на логиката на града, е не по-малко зависима и от специфичната логика на местния комплекс за непълноценност с присъщия му стремеж винаги да посочва предполагаемо най-големите, най-красивите, най-старите обекти. Непреднамерено всеки започва да сравнява информацията, доставяна от екскурзоводския глас, с истинското си визуално впечатление от града. Двойната връзка е тук – обиколката не се отнася до това, което някой би желал да види, а до нещо друго, което гидът би искал да присади на туриста. Художничката избутва зрителското внимание към смешната идеология на самодоволната провинциалност.

Флориан Пумхьосл изследва архитектурната привлекателност на днешния град. Той намира и документира появата на урбанистични особености там, където няма, а и не се предполага град. ластта на лъскавата офис сграда е толкова силна, че засяга дори места, значително отдалечени от съвременния град. Такава е архитектурната й красота, че спокойно се съчетава и с най-дивия африкански пейзаж. риродата и културата изглеждат еднакво красиви, еднакво смущаващи в сдвоената си поява. Оформя се въпрос дали след 500 години днешните архитектурни конструкции в екваториална Африка ще изглеждат по същия начин, както пирамидите на маите и ацтеките изглеждат в Мексико днес.

Филмът на Йозеф Даберниг “WARS” излага с невероятна детайлировка едно иначе безсмислено действие. Има влак и този влак се движи. Но движението е изцяло абстрактно и затворено в себе си – не става ясно накъде и защо, няма нито начална точка, нито посока. Вътре има хора, правещи нещо. Филмираното е извадено от реалната логика, изпразнено е от мотивация и цел, част е от разказ, който с нищо не може да бъде свързан. Зрителят чака
нарастващото напрежение да доведе поне до размяна на юмруци между героите, но това никога не се случва. Може още да се надява, че някой разпознаваем детайл ще се мерне през прозореца, но и това го няма. Така гледащият се оказва в напрежението на „безвременната“, „отвъдпространствена“ ситуация. Неуравновесената или направо отсъстващата конкретна характеристика във филма прави невъзможни чувствата за ориентация и вземане на решение. Фрагментирането е издигнато до водещ принцип в тази странно самодостатъчна, реалистична и едновременно мистична творба.

Както Расим не отива към изясняване на крайния обект на желанията си, както Даберниг изоставя публиката да търси разказа в неговия филм, така и изложбата „Двойна връзка“ нито строи логическа последователност, нито предоставя заключителен извод. Тези несвършващи фрагменти не изглеждат мотивирани от външни фактори. Явяването им се оправдава от самите тях, доколкото авторите са решили да се вгледат и изразят именно по този начин. Защото художникът е по определение „обвързан двойно“ – той/тя са едновременно получатели на противоречиви съобщения и техни изпращачи – като някой, чиято настройка е по-скоро да задава въпроси, отколкото да се съгласява с външния свят. Съобщенията, които художникът пуска, често допринасят за ескалирането, а не за разрешаването на двойната връзка. Един художник може чрез подчинението си да разруши установения ред и обратно. Когато двата различни източника – средата и художникът – си обменят противоречиви съобщения, двойната връзка се повдига на квадрат. Случва се – в света на глобализацията, възприета едновременно и като благословия, и като проклятие. Един от позитивните аспекти на ситуацията „двойна връзка“ по отношение на града е, че тя самата гарантира невъзможността някой да го контролира. Дори и художниците.


Двойна връзка, съществително, от 1956: твърдение в психологията, при което реципиентът получава противоречащи си послания от един и същи източник, не позволяващо подходящ отговор; по-общо: дилема (Merriam-Webster’s Collegiate Dictionary, Electronic Edition, 1994-5)

Публикувана в Статии
Прочетена 418 пъти
Последна редакция Фев 10, 2021

Свързани публикации (по етикет)

logo NFC
Вектор. ИСИ-София: Мотиви, анализи, критика е проект на Института за съвременно изкусво - София.
Проектът е реализиран с подкрепата на програма Критика на Национален фонд Култура