Физиците казват, че когато се приближите до черна дупка, времето и пространството ви се разтеглят толкова много, че движението престава да се усеща. Нещо подобно се случи на всички нас в началото на 2020 г. Невидима заплаха ни хвърли внезапно в състояние близо до хоризонта на събитията - граница, отвъд която събитията не могат да засегнат наблюдателя. Гравитацията на частните ни бункери стана толкова силна, че светлината отвън започна да избягва редуцираните траектории на движение.
И когато стимулите от външния свят изчезнат и започнете да живеете в стените на собствения си череп, но вие сте визуално мислещо тяло, т. е. художник, вие започвате да ре-анимирате света от това, което все още имате на разположение - паметта.
Двете серии от движещи се образи, представени в тази изложба от Александeр Шелоу и Калин Серапионов, се появяват по време на първото затваряне през пролетта на 2020 г. И двете имат публично присъствие в социалните медии като единственият канал за междуличностна комуникация, останал ефективен през това време на изолация. И двамата реконструират „свят“ от фрагменти, остатъци и странични ефекти като терапевтичен начин да останат с ума си и поддържат света навън.
