Клаус Ронебергeр

Градът като тематичен парк?

Градът като тематичен парк?
заглавие: Градът като тематичен парк?
година: 2003
място: Виена/София
издател: Springerin/ИСИ-София
език: български
автор(и): Клаус Ронебергeр
източник: Двойна връзка, 2003, Виена/София: Springerin/ИСИ-София
сътрудници: в сътрудничество с Дните на Виена в София, 2002

Социалната и икономическа реалност на мегаполисите се измени основно от осемдесетте години насам. От една страна увеличаването на гъвкавостта и глобализацията на икономиката в градовете водят до упадъка на местната индустрия. От друга страна комплексът на свободното време и развлеченията се развива в един важен икономически фактор. При това градските администрации дефинират себе си като динамично управление на „фирмата град“, при
което става дума главно за една агресивна стратегия на профилиране на отделните местоположения. Като съставна част на тази концепция се ускорява повишаването на стойността на строителството в определени градски квартали, стимулира се разширяването на офисни площи и се организират проекти за провеждане на фестивали като панаири или световни изложения. ъщо и начинанията на общините да привлекат големи потоци от туристи и групи население с по-високи доходи. радската култура и „качество на живот“ се развиват във важно капиталовложение на градовете. Тъй като по-специално центровете на публичност трябва да бъдат представени като „визитна картичка“, от гледна точка на местните служби, видимото присъствие на маргинални групи по площади и улици представлява една заплаха за обществения ред.

Покритите търговски центрове (Malls) в настъпление

На „цялостното преживяване на града“, наред с градостроителството и архитектурата от деветдесетте години, все по-важна роля играят покритите търговски центрове, тематичните паркове, музикалните театри и мултиплекс кината. След като промишленото производство все повече се отдръпва от градските центрове, секторът на консумацията и свободното време би трябвало да породи нови ефекти върху заетостта и допълнителни постъпления от данъци. С подобни еуфорични надежди, с каквито в началото на седемдесетте години беше посрещнато разпространението на магазините за стоки на самообслужване и на големите търговски базари с изгодни цени на дребно, съюзът между управителите на градските финансови администрации, местни политици и проектанти сега форсира изграждането на индустрията на преживяванията.
Дори ако сега във )едералната република да не могат да се срещнат сравними форми с „исни-фицирането“ на централни градски райони, както в САЩ, а културата на покритите търговски центрове все още да не се е наложила като преобладаващ модел на консумация и свободно време, съвременният бум на комплекси за пазаруване и развлечение говори за началото на едно подобно развитие. окато по-възрастните генерации все още имат големи резерви спрямо подобни изкуствени светове, за повечето млади хора тази форма на свързаната с преживяванията консумация представлява вече една разбираща се от само себе си форма на ежедневието. В Централна Европа браншът на недвижимите имоти също откри тази област като една, носеща печалби сфера за инвестиране.  сътрудничество с индустрията на развлеченията и забавленията, чийто обем на заетост се оценява междувременно на пет милиона работни места във Федералната република, откриването на покрити търговски центрове за пазаруване, тематични паркове и многофункционални арени трябва значително да нарастне (Хатцфелд (Hatzfeld) 1997 г.).
Изцяло в смисъла на новата култура на преживяванията Рурската област, например, се представя като „магическа местност на преживяванията“ (sic) със „Света на киното на Уорнър Брос“ (Warner Bros. Movie World) в Ботроп или програмите на музикалните театри в различните крайрейнски градове. През последните години в еверен Рейн-Вестфалия културната икономика се превърна в един развиващ се отрасъл, в който са заети повече от 250 000 души.
Трайната финансова и административна подкрепа на индустрията на свободното време от страна на провинциалното правителство и общините се приема като най-важна съставна част от една програма за ревитализация, с чиято помощ старият индустриален регион трябва да успее да осъществи връзката с третото хилядолетие.

Градът като крепост на консумацията

Покритите търговски центрове или тематични паркове се опитват да изградят атмосферата и представата за традиционния градски площад, които обикновено се свързват с комуникация, публично пространство и зрелищност. Този културен феномен сочи към една основна социална промяна. Комплексите за развлечение представляват не на последно място пространства, в които се произвеждат колективни идентичности и същевременно се демонстрират различни социални среди. остмодерни интелектуалци, като Умберто Vко или Жан Бодрияр, възвеличиха изкуствените светове на преживяванията като „места на неавтентичното“. Други критици, противно на това, отправят жалби в културнопесимистичен обрат срещу фантомите на „автентичните“ форми на консумацията – задоволяването на потребностите и урбанистичния опит. Тези мними „не-места“, както ги обозначава Марк Оже, всъщност не отговарят на картината за традиционно разбиране на града. Но който дефинира процеса на трансформация само в категориите на загубата, се затваря спрямо формите на ежедневната практика и с това одухотворява градските форми на гражданското общество, чиито социални и икономически предпоставки вече не съществуват. Една критика на инструментализацията на преживяването за целите на културната индустрия, разбира се, е уместна, но
оклеветяването на закритите търговски центрове и тематичните паркове като „американизация“ или „дисни-фикация“ на европейските градове, отклонява напълно от съществената формулировка на въпроса – този за властта и съотношенията на силите.
Тези места за развлечение могат да се разбират като отградени и обособени области, които трябва да бъдат освободени от неудобната бедност и да преливат от безделие и забави. Това обаче предпоставя изгонването на всички онези хора, които се противопоставят на представите за отпускащата атмосфера на консумиране и обезценяват социалния статус на подобни пространства.
Така операторите на покрити търговски центрове се опитват още с употребата на определени архитектурни средства да затруднят присъствието на нежелани лица в комплексите от сгради. В една концепция по обслужването на търговски центрове могат да се намерят примерно следните предложения: „Беше установено, например, че светли, дружелюбни и чисти сгради и съоръжения възпират определена публика. Така, например, тъмният мрамор в покритите търговски галерии не се оказа сполучлив, светлият естествен камък, свързан с концепция на осветлението, е от друга страна много подходящ да се държат настрана нежелани гости и смущаващи посетители.“ Също така и чрез дейности по почистването може да бъде упражнен натиск за изтласкване. „Така се получи, преди всичко, защото хората от охраната бяха съответно облечени и снабдени с уреди за почистване. Те винаги си намираха някаква работа в непосредствена близост до нежеланите лица и възпрепятстваха оставането им. лед относително късо време целият потенциал на смущения значително намаля, защото за тази група хора местопребиваването в обекта вече не беше толкова „удобно“ както в предишни времена.“ (цитат по Immobilien Zeitung, вестник за недвижими имоти, от 10.9.1998 г.). равенето на социологически проучвания или събирането на подписи е също нежелано или забранено в немските покрити или открити търговски центрове.

Ясно е, че с експанзията на подобни места и с нарастващото приемане на културата на покритите търговски центрове, значението на публичните градски пространства за хората трайно ще се промени. Така много хора търсят същинския град само като консуматори или почиващи. Под „туристическия поглед“ и една ориентирана към преживяване и разпускане практика на консумация, „местата с кулиси“ се превръщат в съоръжения на свободното време, в които социалната разнородност се приема като объркваща и смущаваща. Защото пространството на преживяванията е по-скоро едно пространство на сигурно дистанциране от неочаквани събития и ситуации, които биха могли да поставят под въпрос желаната атмосфера. При „градското сафари“ човек би желал да се наслади на предимствата на ситито – а именно многообразието, визуалната стимулация и култура, като се изключат всички възможни опасности и несигурности.
Затова градските управи и операторите на комплекси за развлечения се опитват да предложат на консуматорите урбанистичен опит в лишена от рискове форма, която при това задоволява потребността от преживяване и комуникация, но се осъществява при напълно контролирани условия (Хенигън (Hannigan), 1998 г.). Освен това, местните органи се опитват чрез статути за реда по улиците или инструкции на службата по реда „за опазване на обществения ред“ да изместят всички онези социални дейности, които противоречат на клишето за чистия и безопасен град. Така градската администрация дефинира в рамките на специалните права за ползване на общи пространства, например в наредбите за безопасност, като нарушение на реда просенето, пиенето на алкохол или къмпирането на обществени места. Едновременно с това с помощта на правото за неприкосновеност на жилището се сменя предназначението на обществено достъпни места. Тази практика на контрол се използва понастоящем все повече в гаровите съоръжения, летищата и в обществения транспорт.

Неофеодалният градски модел

Повишаването на стойността на производството и на строителството в центъра на града и фокусирането на „градската управа (Urban Management)“ върху „способното да консумира“ и с по-добри доходи градско население, са свързани със социални механизми на подбор. При това тази стратегия може да се опре върху маневри за откъсване на средните класи, чиито стилове на живот през деветдесетте години съдържаха не само разграничаване на различните среди по вкус, но се свеждаха и до засилено минимализиране на контактите и пространствено разграничаване от по-ниските класи. Много принадлежащи към средните класи избягват определени градски места от страх да не бъдат нападнати или от погнуса и отвращение от по-ниско изпаднали слоеве.
Способността да се господства в усвоеното пространство – както в материалното, така и в символичното – улеснява задържането на разстояние на нежелани лица и събития. И обратно – на подчинените групи се посочват белязани и обезценени територии. По такъв начин нарастващото присъствие на маргинализирани слоеве в центровете и определени жилищни квартали на елита се възприема като загуба на контрол над града. От тяхна гледна точка става дума за завладяване отново на публичното пространство и за налагане на определени стандарти за нормалност, което включва съзнателното примиряване с едно известно ограничаване на основните права на подчинените групи.

Американският изследовател на града Нийл Смит (Neil Smith) (1996 г.) показа, примерно за Ню Йорк, че настоящото йерархизиране на мегаполисите става не само заради капиталовата логика на пазарната реализация на земята, но е свързано и с една „реваншистка политика“, имаща пред вид както обратното завоюване, разочарованието от един мним, прекалено разпуснат либерализъм, така и отмъщение, идващо от „ядрото на обществото“. Репресивното обособяване на дефинираните като конформни на стандарта хора може успешно да бъде легитимирано с това, че тук става дума за спасяване на контрола върху пространството и социалнокултурната хегемония на общността на „благопристойните“.
Такива „безопасни общности“, чиято цел преди всичко се състои в това, да се намалят рисковете или да се контролират определени ситуации и територии, играят понастоящем все по-нарастваща роля. Според Щиринг (Shearing) (1997 г.) тук става дума предимно за „корпорации на гражданското общество“, които са се установили наред с държавно-административните институции като начин на частно организиране на „управляването“ и господството. Понятието „управляване“, по смисъла на Фуко (Foucault), е ефективното уреждане на нещата, които подпомагат, преди всичко, сигурността и трябва да избягват рисковите начини на поведение. Като подобни „договорени“ общности могат да се разглеждат, например, операторите на покрити търговски центрове и техните клиенти, или „общности с портал“ (“gated communities”). Общо за всички тези обединения е, че те изискват от своите членове или ползватели определени поведение и задължения. се повече индивиди се движат в подобен на феодалния „островен“ свят на контрола, при който се стига от единия „доминиращ остров“ до следващия. секи от тези джобове има своите собствени правила, които определят съответните начини на достъп и кръга на имащите право да ползват тези пространства.
Пространствено налагането на този неофеодален модел на града – който в САЩ вече напълно определя градското ежедневие – се извършва както в центровете на икономиката на услугите и важни инфраструктурни единици като летища или гари, така и в определи жилищни квартали и зони за консумация. В Германия все още става дума за тенденции в обществото, които се сблъскват с противоречия и съпротива. Въпреки това и тук ежедневието в
мегаполисите все повече се отличава с процеси на изолация, обособяване и изместване, които все още не се поставят достатъчно трайно под съмнение от широката градска общественост.

 

Литература:
Asten, Ludger (1998): Die Neue Mitte Oberhausen. Ein Grossprojekt der Stadtentwicklung im Spannungsfeld von Politik und Planung, Basel/Boston/Berlin (Астен, Лудгер (1998 г.): 2овият център на Оберхаузен. Един голям проект за развитие на града в полето на напрежение между политика и проектиране, Базел/Бостън/Берлин)
Hannigan, John (1998): Fantasy City. Pleasure and profit in the postmodern metropolis, London/New York (Хенигън, Джон (1998 г.): Градът фентъзи. Удоволствие и печалба в постмодерния мегаполис, Лондон/Ню Йорк)
Hasse, Jürgen (1994): Vom Spaß zur Erfahrung, Wien (Хасе, Юрген (1994 г.): От удоволствието към опита, Виена)
Hatzfeld, Ulrich (1997): Die Produktion von Erlebnis, Vergnügen und Träumen. Freizeitgroßanlagen als wach\-sendes Planungsproblem. In: Archiv für Kommunalwissenschaften, II. Halbjahresband 1997, S. 282-307 (Хацфелд, Улрих (1997 г.): Производството на преживяване, удоволствие и мечти. Големи съоръжения за свободното време – нарастващ проблем при проектирането. : Архив за комунални науки, том за II-ро полугодие 1997 г., стр. 282-307)
Scholz, Carola (1997): \’86 Überall ist Mega Mall. Stadtentwicklung, Strukturwandel und der Wettlauf der Erlebniswelten. In: AKP Fachzeitschrift für Alternative Kommunal Politik, Heft 5, S. 32-35 (Шолц, Карола (1997 г.): \’86 Навсякъде са големите покрити търговски центрове. Развитие на града, структурна промяна и надбягването на световете на преживяванията.: AKP специализирано списание за алтернативна комунална политика, книжка 5, стр. 32-35)
Shearing, Clifford (1997): Gewalt und die neue Kunst des Regierens und Herrschens. Privatisierung und ihre Implikationen, in: Trutz von Trotha (Hg.): Soziologie der Gewalt, Opladen/ Wiesbaden, S.263-278 (Шиъринг, Клифърд (1997 г.): Силата и новото изкуство на управлението и господството. Приватизацията и нейните последици, в: Труц фон Трота (издател): Социология на властта, Опладен/ Визбаден, стр. 263-278)
Smith, Neil (1996): The New Urban Frontier. Gentrification and the Revanchist City, London/New York (Смит, Нейл (1996 г.): Новите градски граници. Феодализацията и градът реваншист, Лондон/Ню Йорк)
Wilke, Volker (1997): Schöne neue Einkaufswelt. CentrO. – mall of Oberhausen. In: AKP Fachzeitschrift für Alternative Kommunal Politik, 18. Jhg., Heft 5/1997, S. 36-37 Вилке, Фолкер (1997 г.): Красив нов свят на пазаруването. #ентрО. – големият покрит търговски център в Оберхаузен. : AKP специализирано списание за алтернативна комунална политика, книжка 5/1997, стр. 36-37)

Published in Статии
Read 484 times
Last modified on Feb 10, 2021
Vector. ICA-Sofia: Motives, Analyses, Critique is a project by the Institute of Contemporary Art - Sofia.
The project is realised with the financial support of the National Fund Culture, Critique Programme