9 юни 2025

„Спрете Земята, искам да сляза!“ – този абсурден и шеговит лозунг чух
като дете от по-големите каки и батковци. Може би затова го свързвах с
младежките вълнения и хипи движението през прословутата 1968-ма и в
началото на 70-те години на миналия век, които неизбежно отекваха и в
България. Доста по-късно научих, че е от сборник с афоризми на полския
писател Станислав Йежи Лец, издаден у нас именно през 1968 г.

2 юни 2025

Представянето на български произведения в наши и чуждестранни
колекции е много важна тема, която обаче сякаш рядко достига до
вниманието на обществото. Възприема се като лична работа на
художниците и колекционерите – и в основата си е точно така. Но убягва
нейната значимост за обществото, за неговата култура и представянето ѝ у
нас и по света. Целият процес, от избора и предлагането до приемането на
дадена работа, се позиционира в полето между личната отдаденост и
обществената отговорност, между националното и глобалното.

26 май 2025

Текстът към изложбата „Високи гласове“, открита в „Топлоцентрала“ и в
Националния музей „Земята и хората“ до 31 май, започва така:

„Десетилетията на човешки прогрес, технологичен напредък, научни
открития, изобилие и нарастващ комфорт на живот родиха сякаш и
безгранично консуматорство, катастрофална експлоатация на ресурси,
психологически разстройства на личността и дълбока самота.
Тревожността и отчуждението, с които много от нас живеят, свидетелстват
за разкъсването и загубата на връзките между хората, така както и на
целокупното човечество спрямо другите същества и природата.“

19 май

Съвременните ритуали са онези невидими жестове, чрез които хората се опитват да останат свързани: с тялото си, с природата, със спомена. Две изложби в София карат публиката да се запита как изкуството днес възстановява изгубената връзка между човека и света, било то общност или природа. Те приканват към завръщане към тялото, към усещането, към земята.