Те го откриват и преоткриват през своя поглед, през породилата се у тях необходимост „да открият своите корени“, както точно го определи посетителка в изложбата „Картография на отсъствието“ на Красимира Буцева, представена в галерия ИСИ-София до 27 април. И когато те са в едно травматично минало, въпросът е не само да го знаят и помнят, но и да го пресъздадат сетивно, доколкото това е възможно със средствата на изкуството.
Успоредно с това и интересът към по-близкото минало, особено към т.нар. преход, се засилва откъм различните поколения. През различния опит и поглед към него – който е едновременно перспективен и ретроспективен, докато естествено преминава в днешната ни съвременност. Именно тези гледни точки към периода след падането на комунистическия режим в България се засичат в проекта „Тази изложба щеше да е за кич“, представен в „Ко-оп“ до 30 април.
За тези две изложби в „Музей в ефира“ разговарят Диана Попова, Гергана Минкова, Андрея Гандева и Вероника Десова.
