Време е да съберем брошурника. Не е каталог, защото тази година Суперпозиции не е наблюдение над сблъсъци, а се отнася за самия сблъсък, както и движенията, предизвикани във всички, застанали достатъчно близко в дадения момент. За приноса в тази аритметична прогресия свидетелства личното постоянство и присъствие, изразено в събирането на страниците. Най-безочливо дизайнерът на този сезон изисква вашето удостоверение за участие.
Това е едното, което никой каталог не би пожелал.**
От една страна - проверка, от друга - препратка към рекламни кампании от детството, това издание е инструмент за поглед назад към видяното тази година в ИСИ- София и как точно е било свършено то. Всяка една брошура в даден момент преди да се превърне в едно от цялото, е вършела функцията на цялото. Сега тя е запис на този сблъсък в обстоятелства и желания, неидентични на никоя друга от 6-те. Ако галерийното пространство е една константа, предоставяща се на всяка двойка от куратор/артист, то как техният принос ще бъде представен е една само привидно немутираща единица. Събирайки всичките 6 брошури, старанието те да са подобни и рафинирани като каталожни страници, среща реалността - щедра на грешки и недоизмислени моменти. Дизайнът на Суперпозиции 2 не бе постоянен, зорки наблюдения биха засекли това и отпреди, но гледайки на него като на кехлибар със застинали в него буболечки, брошурникът става още един обективен участник и зрител на Суперпозициите. Сблъсъкът не подминава неговото оформление – то е негов портрет.
‚Леките разминавания‘ в този сезон удостоверяват за човешкото присъствие зад човешкия инстинкт за изразяване и самоизвинение.***
Написано в трето лице и малко в първо от дизайнера.
* Определението на квантова суперпозиция
** Ivan Moudov: “Certificate of Authenticity”, 2015
***Не съществува такава дума
