Китолов за Институ(т)цията. Или за рядко срещаното качество вътрешна просторност

„Струва ми се, че тук виждаме и рядко срещано качество на мощна лична виталност, и рядко срещано качество ‘дебела кожа’, и рядко срещано качество на вътрешна просторност. Човече! Прекланяй се пред кита и се старай да си като него! Така и ти ще си стоплен измежду ледовете; така и ти ще живееш в този свят без да си част от него. Бъди хладен на Екватора; ускорявай пулса на Полюса... Също като могъщия кит, човече, поддържай своя температура целогодишно!“

Херман Мелвил¹

Когато, като чужденец в София, посетих галерията на ИСИ-София за първи път, ми беше малко трудно да намеря точния квартал, точното стълбище, което води до точния вход. А после ми беше още по-трудно да преодолея детинската плахост, която за мен прави неловко посягането към един непознат звънец. При първия ни разговор в Зуум миналата зима, с Невена Екимова обсъждахме тъкмо това усещане, когато влизаш в непознато пространство, което и да е то, и после – точно в това пространство. Тогава, когато човек се чувства не-поканен - може ли, да вляза ли?