Как структурираме познанието си за света и как избираме да го представяме е исторически и идеологически феномен. Музеят е може би неговото най-добре познато въплъщение. Музеят събира, запазва, но и селекционира, интерпретира и демонстрира, отразявайки така ценностната система на мястото и времето, в което живеем. 

Ориол Виланова изследва музея именно като такъв знак на времето и светогледа ни, като се фокусира най-вече върху исторически и художествени музеи. Художникът обаче отмества вниманието си от стойността на самите музейни обекти (както знаем музеят е често основен фактор за потвърждаването или създаването на ценността на даден предмет), и вместо това се „разсейва” в странични или просто утилитарни елементи от музейната система за излагане и разпространение.

Такива са например картичките, репродуциращи обекти от музейните колекции. Виланова ги купува не от музеите, а от битпазарите в различни градове. Така той проследява тяхното „вторично“ разпространение (изпращани именно като картички), „смърт” (изхвърлянето им от първоначална употреба) и последващо рециклиране в нов ценностен ред – не като образ на исторически артефакт, а като исторически артефакти сами по себе си.